Животът е, за да се научим да растем! Но за да растем, трябва да боли...
Постинги в блога от Декември, 2008 г.
21.12.2008 19:40 -
Малка сдухана кучка!
Тя винаги си е била такава. Аз я предупреждавах. Много пъти й го казвах, но тя не ми вярваше. Всъщност работата е там, че е голяма забравана. Може да минава в един урок хиляди пъти и да не си вземе поуката. Понякога пък забравя даже елем...
17.12.2008 17:33 -
ГлУпОсТи на търкалета...
Ми се прийскало и на мен да пиша! Ама една воля, едно чудо. От вътре ми кипи и ми говори нещо „пиши, пиши”. Еми и аз искам. Искам нещо весело да разкажа, да разведра обстановка. Писна ми! До кога с меланхолии, раздрани...
16.12.2008 18:56 -
Моето момче...
Моето момче е най-сладкото на света. Има светла косичка и тъмни очички. Когато ме види веднага се затичва към мен и ме търси за игра. Започва да се закача, да ме дърпа и понякога даже ме прегръща. Понякога моето момче е доста каприз...
09.12.2008 20:28 -
Страстта на един Творец
Така свободен не беше се чувствал отдавна. Беше му някак много весело, безгрижно. Гледаше по един друг начин на живота и на онова, което му се беше случило. Сега то беше минало. Отдавна изживяно...Да, носеше го в себе си, но не както ...
07.12.2008 15:17 -
Тайната на една старица и началото на един живот
Замина си. Този път беше окончателно. Остави един малък плик, в който с главни букви написа: „ОТИВАМ СИ,НО ВИНАГИ ЩЕ ТЕ НОСЯ СЪС СЕБЕ СИ!”.
После пъхна плика под вртата и закрачи бързо по улицата. Започна да тича... задъ...