Беше топъл майски ден. Въпреки това се усещаше лека хладинка. Идваше от морския бриз, който навираше пръсти в косата й и я пелееше до неузнаваемост. Не знаеше къде отива. Знаеше само, че има среща... с любовта! Не беше лесно да стигне до желаната цел (но човек никога не постига лесно хубавите неща в живота си). Облече си небесносиня пола, стигаща до коленете й, която вятърът нежно отмяташе и откриваше загадъчните части от тялото й. Носеше бяла блуза от сатен, която подчертаваше тънката й талия. Цялата потреперваше. Усещаше по странен начин тялото си. Сякаш то се подготвяше за среща с възродителя си, с онзи, който щеше да го пробуди за нов живот. Тя ухаеше на лек женствен парфюм, който подчертаваше невинността й. До този момент тя не бе извършвала безумия в живота си (с малки незабележими почти изключения). Колкото повече се доближаваше до желаната цел, толкова повече усещаше миризмата на морска вода и усещаше все по-вече пясъка, който намираше място между пръстите й. Чуваше неумолимото звънене на телефона си, сякаш и той самият чакаше да се запознае с така познатия му вече глас... беше слънчево. По небето се ширеха чайки и огласяваха с песните си. Тя ги обожаваше! За нея чайката е символ на свободата, на волния полет, позволяващ на човека да забрави рутината и сухото си ежедневие... и тогава... го видя. Него! Дългоочакваният гостенин в живота й. Приливът на радостта я осени, заля я, обля я. Но беше примесен и с някаква неописуема смесица от страх и несигурност. За миг реши да избяга, поиска й се да я погълне морето, да потъне в парещия пясък под краката й, да се извиси върху крилете на някоя чайка и да остане само спомен... но проговори. Успя да изрече само едно „обърни се”. То беше приканващо, подканващо и изнемощяло. Сега не беше тя. Не знаеше да управлява сетивата си. Краката й трепереха сякаш никога преди това не бяха ходили и сега за пръв път бяха изходили хиляди километри... очите й не можеха да откъснат поглед... и въпреки това не знаеха на къде да погледнат. Миг по-късно тя го докосна!!! Беше реален, Господи, реален! Не знаеше дали да заплаче или да се смее. Всъщност усмивката сама изникна на лицето й, дори не я попита дали искаше тази издайна усмивка или не. Беше малка предателка тази усмивка. Беше усмивката, в която той се влюби и до сега пази в спомените си. А той... той беше изключително нежен, докосваше я едвам-едвам... сякаш се страхуваше да не я счупи или да не открие, стискайки я прекалено силно, че тя е само образ от фантазията му. А очите му... бяха по-смутени и от нейните. Бяха по-притеснени и блуждаещи, незнаещи как да я гледат. Но и го издаваха, издаваха желанията му, усещанията, страха му... топлината му. И те онемяха, замълчаха и се понесоха под дъждовните капки сякаш го бяха правили преди това милион пъти... да, в мечтите си. После морето издаде тежката си присъда... и до сега те се търсят и се намират, но само в спомените си... но онази породила се любов все още ги обвързва с пламъка си... все още морето ги очаква... защото все още има много предстоящи слънчеви дни... морски вълни... миризма на море и... чайки... песента им все още не стихва...

Prekrasno e!!! Mnogo mi haresva. Ti si chudesna pisatelka.

звучи някак прекалено хубаво...Благодаря ти все пак! прегръдки:)

Za teb nikoga ne e prekaleno hubavo. Vinagi se iska oshte i oshte. Naistina mnogo me razchuvstva sus suchinenieto ti. Jelaq ti v nai-skoro vreme da sreshnesh tazi neopisuema lubov.

Любовта е прекрасна!.... Какво повече да кажа....
:)))
И нека се сбъдне пожеланието на Iv!
Прегръдки!

Създадени сме от любов, живеем за любовта и умираме, пак заради нея! Не е ли малко егоистка тази любов? Иска все да е центърът на всичко...

Мииииииии, егоистично е от нейна страна, но все пак тя върти света на малкото си пръстче само, че нас ли няма да завърти;)))
А и тя хич не е лоша - приема си те такъв, какъвто си и не те оставя и за миг;))

bravo i poklon.... moreto 4aka...4aikite pla4at...pqsaka stene.. moreto na liubovta ti razbira se.bezbrejen okean.... 4aikata pake du6ata..volnata svobodnata... pqsa4inkite hilqdite vazmojni izjivqvaniq koito ti predstoqt.... na dobar 4as...