Постинг
14.10.2008 13:15 -
Огорчение за един глупак
Ако беше вдигнала телефона сигурно би казала най-страшната присъда в живота си! Но тя дори нямаше възможност да го направи, защото той мълчаливо показваше само часът и денят, но не и неприети повиквания. Дали да се ядоса? Не, не си заслужаваше! Но я болеше. Тя знаеше, че я боли. Даже повече отколкото предполагаше. И това в момента, когато се реши, когато реши да му даде шанс, да опита отново, да опита да бъде щастлива с него...Глупак, как не го разбираше! Как не разбираше, че това е последният му шанс да я спечели? Загуби всичките си точки, всичките си натрупани премии. Тя нямаше втори път да му даде шанс, нямаше да бъде глупачка!!! И той губеше с всеки изминал час доверието, обичта и подкрепата й. Губеше я безвъзвратно, пагубно, но той не знаеше, че никога нямаше да я забрави. Никога нямаше да намери друга като нея. Тя не бе просто някой в живота му. Беше много повече, но загубата за него, щеше да е печалба за нея. Той това не го разбираше, не можеше и да го разбере! Беше глупак! Правилно му го казваше тя много пъти и той основателно се сърдеше! Майната му! И не само на майка му, но и на баща му, и на брат му, и на всичките му лели, и баби и тем подобни същества! Да върви подяволите! Глупакът му с глупак! Не знаеше колко много беше му дал Господ! Как не виждаше!? Да, защото беше повече от глупак! Тя, тя можеше и без него. Можеше да бъде щастлива и без него, знаеше най-красивият начин да осмисли и да реализира живота си! Той, той беше, който с всяка минутка губеше! А нея, нея сега я болеше! По дяволите колко силно я болеше! А той, глупакът му с глупак, не го разбираше или не искаше да го разбере. Не се опита да я успокои, не се опита да й помогне да го преодолее. Мислеше само за себе си, за собственото си добро. Но колко близко беше тя до окончателният край! Да, тя даже го постави! Дотегна й! Писна й! Колко търпение трябваше да има? Колко разбиране трябваше да прояви? А тя не съществуваше ли, не заслужаваше ли да бъде щастлива, спокойна?! Глупак и мухлъо, лъоиъо! Тъпанар! Бил изморен! А тя, тя не беше ли изморена? На нея сигурно всичко й беше по мед и масло! Колко жертви направи за него? Не, тя не се интересуваше от тях. Заради това бяха жертви, а не дългове, които той да си плаща. Но не заслужаваше ли поне един кратък разговор, в който да й бъде поискано още малко търпение. Значи тя беше длъжна да го прояви, така ли? Нормално беше! Е, не е! И нейното се изчерпва! Даже щеше да се пръсне вече. На малки пъченца и после ще се наложи да си ги събира. Да, ще си ги събере, заедно с гордостта и обичта. Глупак! Всички са като него, но след него няма да има друг! Не защото няма никой да го пожелае, а защото тя не иска да продължи да трови живота си, да се занимава с глупаци! Тя струваше прекалено много, за да отдаде всичко на един глупак! Усещаше, че мрази! Или по-скоро не омраза, но силна болка примесена с яд и огорчение. Насочваше го срещу всички от полът на глупаците. Тя знаеше, че няма да позволи на друг да я огорчи така!!!
Даааа... Усещам и аз, че ТЯ е доста ядосана, беснееща като стихия, готова да помете всичко и всички...
Колко много енергия...
Енергия, която тръгва да руши...
Дано ТЯ успее да я канализира в изграждане на нещо...
Поздравления!
цитирайКолко много енергия...
Енергия, която тръгва да руши...
Дано ТЯ успее да я канализира в изграждане на нещо...
Поздравления!
не е лесно "канализирането" на тази енергия (както ти казваш), но дано Е успяла! Пък и не знаеш ли, че понякога е здравословно да "изпускаме парата"...Не може все да се трупа...
цитирай
