Той знаеше, че скоро щеше да замине. Знаеше, че нямаше да може да я види скоро. Не знаеше дали това скоро означаваше месец или много месеци. Определено не се чувстваше комфортно. Той знаеше, че е излишно да се измъчва. Тя не го правеше за него. Всъщност той си я обичаше по свой си начин и не се интересуваше дали тя му отвръща. Поне той се беше научил да обича. Беше разбрал грешката си. Сега остава да се надява да не я повтори... Крачеше бързо към магазина за подаръци. Искаше да зарадва приятеля си, който имаше рожден ден. Не че се вълнуваше особено, но поне се ангажираше с други мисли. Но уви. Това беше само фасада. Всъщност го болеше. Той се усмихваше. Оставаше само да заподскача, а всъщност отвътре го болеше. Болеше го много! На пръв поглед той беше щастливец – семейство, приятели... Беше студент, животът му беше спокоен. Тай самият беше приятен на външен вид, душата на компанията. Никой не подозираше, че колкото повече се усмихваше, толкова повече го болеше душата. Да, точно душата беше... Изляза от магазина. Беше направил добър избор, надяваше се. Нищо друго не му оставаше освен да продължи по пътя си. Понякога стръмен, понякога полегат, неравен или чист...Неговият... Вляза в следващия магазин. Накупи си някои необходими неща за пътуването и излезе. Но нещо го мореше отвътре. Не знам какво беше. Не искаше да сподели с мен. Аз само го наблюдавах. Опитвах се да го разсейвам, доколкото можех, но беше почти невъзможно вече. Той все повече потъваше...потъваше...потъваше... Вътре в себе си потъваше. Нещо в него днес болеше. Утре сигурно нямаше да е така или може би пак щеше да го мори...Не знам, не знаех и как да му помогна! Разделихме се. Аз бях на работа. Не можех да продължавам да стоя с него. От тук нататък не знам къде беше отишъл и какво беше направил. Знам само, че когато се чухме днес сутринта беше по-бодър, но знам, че това беше маската, която слагаше сутрин и която падаше вечер. Сутрин изграждаше, за да разруши вечер. Потискаше се. Не понасяше да стой в къщи и сам. Искаше да се слива с хората, да бяга от себе си. Не знам. Не знам до къде ще я докара. Дано да я открие. Тя сигурно ще му помогне!

Ами 'тя' най-вероятно си е някъде там, само дето няма да я открие, докато бърза да се слива с тълпата или докато я издирва съсредоточено...
То - откритието - ще си стане само...
Поздрави!

4udq se za6to znam nqkoi ne6ta, a uporito se pravq 4e ne gi razbiram...
pozdrav :)))