Постинг
17.11.2009 09:54 -
Писмо
Мили мой,
защо не ме обичаш? Защо ме мразиш? Аз не съм виновна за семейството, в което съм отраснала. Не съм го избрала аз. Аз съм това, което те са изкали да бъда. Това, което се е искало от мен. Аз нося техният отпечатък на челото си, но теб в сърцето! Искаш да съм друга? Да не сам „приценска”! Да, но не можем да избираме родителите си и начинът, по който те да ни възпитат.
Още ли ме мразиш? Какво ли ти сторих? Сигурно не успях да ти дам най-доброто от себе си! Провалих се, нали!? Тук сигурно е момнтът да те моля за прошка, но понеже вече съм достатъчно грешна и нисша, нямам смелост нито това да направя! И ако и да ми простиш, аз пак ще съм грешната, паднала. В кълта ми е мястото. Колкото и да искам да стана от там и да те погледна в очите – в тези дълбоки, черни очи... Не, не мога. Там ми е мястото. Не заслужавам да съм „принцеса”. Нямам право да те обичам. Не съм на висутата ви, Ваше Величество! Скланям глава. И цялата да легна на пода, пак няма да е достатъчно. Но легна ли на пода и Вас ще повлека в греха...
Не, няма да го правя. Ще Ви оставя във Вашето „спокойствие”. Грижете се за делата си – те са по-важни от мен. Аз съм твърде нисша, че да се вълнувате от мен и моето здраве.
Приемам със спокойствие новината, която ми съобщихе – повече няма да се срещаме тайно във Вашето ложе! Ще го забравим за сега. Аз Ви казвах, че така ще стане. Знаех го, но надеждата ме крепеше, че един ден това ще стане явно и няма да се срамувате вече от мен. Но уви!
Ваше преподобни, простете за дързостта да Ви пиша, но не издържах на изкушението!
Искрено Ваша Кроела М. К.
17.11.09 г.
София
Няма коментари
